BGtop
Био Форум » ЗА НАС КОНТАКТИ ОНЛАЙН ПОРЪЧКА СТАТИИ
E-Mail Абонамент
Получавайте на Вашия e-mail актуална информация за нови продукти, промоционални оферти, интересни статии и събития
Име, Фамилия:
Населено място:
Телефон:
E-mail:
НАРЪЧНИК ЗА СРЕДСТВАТА И МЕТОДИТЕ ЗА ПОЧИСТВАНЕ И ДЕЗИНФЕКЦИЯ В ПРЕДПРИЯТИЯ НА ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

ЕКО МАКС БИО ЕООД

София, ул. Кораб планина 22, тел./факс 868-31-23, 087 8621509 e-mail: ekomakc@abv.bg

Техника и технологии за по-чиста природа

Почиствайте така, че да запазите природата чиста

 

Наръчник за средствата и методите за почистване и дезинфекция в предприятия на хранително-вкусовата промишленост. 
 
                                                                  София, 2013 
 
 

Безопасността на хранителните продукти включва всички мероприятия, които гарантират, че храните са подходящи за вкуса и потребностите  на населението и че те не могат да бъдат причина за увреждане на здравето му.

Потребителят на храни постоянно и с право, повишава изискванията си за абсолютно безвредни и с висока хранителна стойност продукти, за по-голямо продуктово разнообразие и за качествена технология на производството. 

                           

             В интерес на производителя е той да отговори на тези изисквания. Успешното реализиране на тези две части от единната система за здравословното развитие на населението е възможно само при създаването на условия за постигане на добра хигиена, както при добива, така и при преработката на хранителните суровини и на готовите продукти.

Доброто състояние на хигиената в предприятията на хранително-вкусовата промишленост се определя от много фактори, основният от които е  микробното замърсяване. Съществуват различни пътища за проникване или  пренасяне на микроорганизми в територията на предприятията. Например чрез хората, чрез работното облекло и обувките, чрез инструментите, чрез суровините или помощните средства, включително и водата, чрез повърхностите в помещението, чрез машините и съоръженията, чрез отточните сифони, чрез опаковките, както и чрез въздуха.

Трудно почистващите се и дезинфекциращи се съоръжения и уреди в помещението също са източник на микробно замърсяване, т.е. устойчивите микробни видове преживяват некачественото почистване и дезинфекция и се размножават. Малко косъмче с дължина 3 mm и ширина 0.33 mm съдържа около 100 000 микроорганизми и способства образуването на значително микробно замърсяване. Нежелан микробен резервоар са изтеченията и отпадните продукти (стомашно съдържание, урина и др.).

За да се предотврати размножаването на тези микроорганизми е необходимо незабавното им обезвреждане чрез оптимално провеждане на почистване и дезинфекция на повърхностите и съоръженията.Ефикасно почистване и дезинфекция, обаче, е постижимо само тогава, когато те са съобразени с конкретните условия, като се обърне особено внимание на малките детайли, тръбопроводите и слепите места.Използваната при почистването вода също играе важна роля, особено когато съоръженията или тръбопроводите не са използвани в продължение на един ден. Съществува опасност от заселване в тях на т.н. “мокри микроорганизми”, които се задържат главно в мокри ъгли, цепнатини, слепи места (вентили, проводи, помпи, мембрани) на съоръженията и цистерните.

Решаването на тези проблеми се постига чрез осъществяването на добра производствена хигиена.Според нейните изисквания, всяко предприятие на хранителната промишленост, което произвежда, преработва и обработва хранителни продукти е задължено в процеса на работа да определи критичните точки, стриктно да ги наблюдава и документира, както и да предложи подходящи мерки за безопасност.Това се постига чрез два основни принципа: прилагане на правилата за “Добра производствена практика” [Good Manufactory Praxis, (GMP)] и на “Системата за оценка на рисковете и контрол на критичните точки” [Hazard Analysis and Control of Critical Points,  (НАССР)].

Първоначално правила за добра производствена практика са публикувани от Управлението по храните и лекарствата (FDA) на САЩ през 1973 година. Днес те се ползват с широко международно признание.  Легализирани са  в отделните страни под формата на директиви, наредби, кодекси за добра практика или стандарти.

В България правилата за добра производствена практика са регламентирани със Закона за храните, който им отрежда статут на задължително приложение от страна на производителите и търговците на храни.

GMP се разглежда като необходима предпоставка за ефективното въвеждане на HACCP-система за управление на безопасността на храните. 

Системата  НАССР е разработена през 1959 година. Тя  е резултат от съвместните усилия на фирмата «Пилсбъри», армията на САЩ и НАСА, по общ проект, за осигуряването на 100 % безопасност на храните, предназначени за НАСА. НАССР се базира на прилагането на следните общоприети седем принципа:

1. Описание на всички потенциални опасности. Анализ на риска. анализ на опасността и оценяване на риска;

2. Определяне на критични контролни точки (ККТ);

3. Установяване на контролираните параметри и контролните граници за всяка ККТ;

4. Въвеждане на система за мониторинг на всяка ККТ;

5. Предприемане на коригиращи действия;

6.Установяване на процедури по проверка (верификация) на НАССР системата;

7.Установяване на процедури по поддържане на записи и документиране на системата НАССР

Следователно, НАССР представлява единен систематичен подход в три действия – оценка на риска, управление на риска и предотвратяване на риска.

От посоченото до тук става ясно, че без стриктното спазване на изискванията на добрата производствена хигиена е невъзможно внедряването на системата НАССР, а без нейното прилагане е невъзможна работата на което и да е предприятие от хранително-вкусовата промишленост.  
 
 Възприетите технологии на производство в предприятията на хранително-вкусовата промишленост определят почистването и дезинфекцията като основни съставни части на добрата производствена хигиена.

Фигура 1

Приносът на почистването и дезинфекцията за постигане на добра производствена хигиена 

Почистване

Почистването и дезинфекцията са методи за редуциране на броя на контаминантите върху или в даден обект. Количествената част на тези две обработки може да бъде различна и се променя в зависимост от свойствата на обработвания обект и конкретната ситуация като по-големия дял клони или към почистването, или към дезинфекцията. В областта на хранително-вкусовата промишленост, например, по-голяма част заема почистването, докато в борбата със заразните заболявания по-голяма част заема дезинфекцията. В повечето области на приложение, обаче, почистването и дезинфекцията са две неразделни части на един процес (най-често определян с общото понятие хигиена), макар че днес все по-често тези две обработки са прилагат в комбинация чрез едно действие.

Ефектът от почистването е различен и зависи от много фактори, основните от които са видът на замърсяването, видът и свойствата на почистваната повърхност и видът на метода и средството за почистване. При почистването заедно със замърсяванията се отделя и по-голямата част от микроорганизмите (около 99.97%). При почистването основна роля имат следните процеси: дифузия, проникване, осапунване, емулгиране, суспендиране, пептизация (превръщане в колоидален разтвор) ензимно разграждане, разтваряне. Различни помощни средства, например тензидите или повишаването на температурата могат да подтиснат или да активизират процеса на почистването.

Трите най-важни фактора, който могат да подобрят качеството на почистването са: почистващото средство, повишаването на температурата и повишаването на налягането. Тяхното използване е пряко зависимо от свойствата на материала, от който са изградени почистваните повърхности.

Почистващи средства.

Почистващите средства биха могли да се разделят на алкални, кисели  и неутрални химикали. Те могат да се състоят от едно активно вещество или да са смес от основно вещество и други химикали, например повърхностноактивни вещества, комплексообразуватели и др.

Алкални почистващи средства. Почистващото действие на алкалните вещества са осъществява чрез разтваряне, емулгиране, суспендиране и осапунване. Те действат относително бавно и само в определени случаи (например натриева основа при борба с инфекциозни болести) се прилагат като отделно химическо вещество. В повечето случаи те са съставна част на предлаганите в търговската мрежа почистващи смеси. Като самостоятелно активно вещество се прилага предимно натриевата основа, а също и натриевият карбонат и натриевите фосфати. Колкото по-високи са рН-стойностите, толкова по-добро е почистващото действие. По-висок е обаче и рискът от предизвикване на корозия, съответно увреждане на повърхностите (главно на металите). Недостатък при самостоятелната употреба на алкалиите е слабата им емулгираща способност. Поради това най-често се използват комбинирани почистващи средства, които заедно с алкалии съдържат и неутрални соли (натриев сулфат, натриев хлорид и др.), комплексообразователи, повърхностно активни вещества (анионни и нейоногенни) и подтискащи пенообразуването вещества.  

Почистващите средства, като водни разтвори се използват предимно за накисване на замърсените повърхности, при което за определено време на действие тези повърхности се омокрят. Предварителното накисване намалява значително времето, необходимо за почистването, което се извършва предимно със водна струя под високо налягане.

При ниски температури (под 00С) към почистващия разтвор се прибавя технически натриев хлорид с цел да се предотврати замръзването на почистваните повърхности. Неговото количество зависи от околната температура и се определя по следния начин: при минус 50 С се прибавя 0.8 kg натриев хлорид на 10 литра разтвор; при минус 100 С – 1.6 kg/10 l; при минус 150 С – 2.3 kg/10 l и при минус 200 С – 3 kg/10 l. Солта трябва да бъде напълно разтворена в почистващия разтвор. Вместо сол могат да се използват предлаганите в търговската мрежа противозамръзващи препарати (антифриз и др.), но в тези случаи стойността на обработката значително се повишава.

Кисели почистващи средства. Киселите почистващи средства се използват предимно за отстраняване от повърхностите на трудноразтворимите соли, което не може да се постигне с алкалните почистващи средства. Те могат да бъдат ефективно отстранени само чрез кисели почистващи средства, които съдържат органични или неорганични киселини.

От неорганичните киселини за почистване се използват предимно азотната киселина, солната киселина, сярната киселина или фосфорната киселина.

От органичните киселини се използват главно лимотената, винената, глюконовата или сулфаминовата киселини. Чрез тези киселини солите се превръщат в разтворима форма. Те обаче действат силно корозионно върху металите. По малко корозират органичните киселини, но те притежават и по-слабо почистващо действие.

За намаляване на корозионнто действие към киселите почистващи следства се прибавят инхибитори.

Натрупващият се върху повърхностите на пастьоризаторите за мляко “млечен камък” (калциев фосфат и калциев цитрат), както и трудноразтворимите отлагания в доилните апарати могат да се отстранят само чрез кисели почистващи средства.

Неутрални почистващи средства. Неорганичните неутрални почистващи средства притежават слабо почистващо действие. Те се прилагат главно в комбинации с други вещества, най-често тензиди,  за почистване на лесно корозиращи повърхности. Използват се предимно динатриевият хидрогенфосфат и натриевият сулфат (глауберова сол), най-често като добавки или помощно средство в комбинираните почистващи средства.

Повърхностно активни вещества. Те са разпределени в четири  групи: анионни, катионни, амфотерни и нейоногенни тензиди. За почистване се използват предимно анионните и нейоногенните детергенти. 

Водните разтвори на анионните тензиди, с главен представител алкилбензолсулфонат,  се отрицателно заредени, а на катионните тензиди, с главни представители четвъртичните амониеви съединения, са положително заредени. Нейоногенните тензиди не образуват йони във водните си разтвори.

Катионните съединения притежават слабо почистващо действие. Поради техния добър микробициден ефект те се използват предимно за дезинфекция.

В процеса на почистването се прилагат също вода, ензими (протеаза и др.), набъбващи средства (карбоксиметил целулоза и др), избелващи средства (натриев перборат и др.), подтискащи пенообразуването вещества (триалкилмеламин и др.), разтворители (изопропанол и др.) и др.

Методи на почистване.

При почистването химичните и физичните компоненти действат синергично. Действието на химичните компоненти се осъществява от почистващото средство, а на физичните – чрез използвания метод на почистване. Различават се мокро, сухо, ръчно и машинно почистване. За машинното почистване се използват стационарни и мобилни съоръжения.

Обикновено почистването се извършва в четири фази, ръчно или машинно, а именно:

1.Предварително почистване. То се състои от отстраняване на остатъците от производството, ненужните съоръжения, уреди, грубото замърсяване. Извършва се предимно ръчно.

2. Накисване. Включва разтваряне и набъбване на замърсяващия слой с вода, без или с добавка на почистващо средство или с пяна, при която са нужни специални пенообразуващи машини.

3. Почистване. Чрез него се постига отстраняване на предварително накиснатия замърсяващ слой чрез топла или студена вода под налягане и  пара, най-често чрез специална техника.

4. Подсушаване. Насочено е към отстраняване на остатъците от вода върху повърхностите чрез въздушна струя, топъл въздух или чрез затопляне на повърхностите с помощта на технически средства.

В зависимост от вида и свойствата на повърхностите, както и от целта на почистването отделните фази се прилагат в различна степен, като някои от тях (предварително почистване, накисване, подсушаване) могат и да се пропуснат.

При големи помещения и повърхности се препоръчват специални уреди, чрез които почистването се извършва от 7 до 35 пъти по-бързо от ръчното.

Сухо почистване.

Самостоятелно сухото почистване се прилага в малко области и то при специални условия. Необходима предпоставка за провеждането му е наличието на неприлепнало замърсяване (прах), което най-често се среща в мелниците и по-малко в фуражните заводи.

Мокро почистване.

Извършва се след сухото предварително почистване или след накисването. За почистването на открити повърхности се използва струя с високо налягане, пара и струя с ниско налягане. Ръчно мокро почистване се извършва само със струя под ниско налягане и четка.

Почистването на повърхностите в затворени системи се извършва чрез  CIP- системата, а малки предмети, инструменти, бутилки за мляко и др. се почистват в специално произведените за целта машини.

При почистването се използва питейна вода или такава с близки до нейните показатели.

Мокрото почистване на големи повърхности и съоръжения се извършва предимно със следните уреди:

  • Уреди за топла вода под високо налягане. При тях водата се загрява най-чисто чрез нафтова горелка. При стационарните машини загряването може да се осъществи чрез газ или електричество. В областта на хранителната промишленост се предпочитат уредите за топла вода под налягане пред тези, работещи със студена вода под налягане. Те обаче са по-скъпи и техническата им поддръжка е по-трудна.
    • При използването на уреди за топла вода под високо налягане е задължително спазването на противопожарните изисквания.
    • Уреди за студена вода под налягане. Те имат универсално приложение. При почистване с тях на омазнени повърхности добър ефект може да се постигне само чрез прибавка на почистващо средство. Тези уреди могат да бъдат включени към централен водопровод за топла вода и чрез това да се повиши тяхната почистваща ефективност.

Най-важните съставни части за уредите,      произвеждащи водна струя под високо налягане са помпата и дюзите. Произвежданите за тази цел съвременни машини изпръскват водна струя с налягане до 200 бара.

Уреди, произвеждащи водна пара. Те са специално произведени за почистване чрез пара или произвеждащите топла вода уреди могат да се нагласят за подаване на пара. 
 
 
 
 

Най-често използвани в хранително-вкусовата промишленост почистващи средства

алкални

киселинни

комплексообразувате-ли

повърхностноактивни вещества

нейоногенни

йоногенни

анионни

катионни

амфотерни

Натриева основа 

Солна киселина 

Натриев дифосфат

Алкилфенол-оксетилат

Алкилкарбоксилат

Триалкилбен-зил амониев халогенид

Бетаин

Натриев карбонат (сода) 

Азотна киселина 

Натриев трифосфат

Мастноалкохо-ленетоскилат

Алкилсулфат

Алкилпири-динхалогенид

Аминоалкил-

аминова киселина

Натриев хидрокар-бонат 

Сярна киселина 

1 Хидроксиетан-1,1-дифосфонова киселина

Етоксипропок-сиполимеризат

Алкилбензолсул-фонат

 

 

Натриев силикат 

Фосфорна киселина 

Амино-три(метиленфосфоно-ва киселина)

 

Алкилоксиетил-сулфат

 

 

Тринатриев фосфат 

Натриев хидрофосфат 

Нитрилотриоцетна киселина

 

 

 

 

Тетранатри-ев фосфат 

Лимонена киселина

Етилендиаминтетрао-цетна киселина

 

 

 

 

Пентанатри-ев фосфат 

Винена киселина

Лимонена киселина

 

 

 

 

Амониев хидроксид

Глюконова киселина

 

 

 

 

 

 

Сулфамино-ва киселина

 

 

 

 

 

Дезинфекция

  •  
    •  
      • Дезинфекцията може да се осъществи чрез биологични, физични и химични методи. В зависимост от основната цел на мероприятието (предотвратяване, елиминиране или намаляване на количеството на микроорганизмите) се използва и най-подходящият от трите метода.
      • Биологичният метод се основава на микроорганизми. При тяхната активна обмяна на веществата се извършват термични и химични реакции, които действат синергично на дезинфекционния процес.
      • Макар че се прави разлика между химичните и физичните методи на дезинфекция техният принцип на действие често е комбиниран.
      • Физични методи на дезинфекция. Те се разделят на термични, ултравиолетово облъчване, йонизиращи лъчи и ултразвук.

Термчни методи на дезинфекция.

Топлината е широкодостъпно средство за инактивиране и умъртвяване на микроорганизмите. Основна предпоставка за нейното прилагане е предвидените за обработка обекти да не се увреждат от високите температури. За целите на дезинфекцията се прилагат суха и влажна топлина.

  •  
    • Влажна топлина. При една и съща температура горещата вода и водната пара са значително по-активни от сухата топлина. Те съдържат значително по-голямо количество топлина от сухия въздух. Важно за постигане на добър дезинфекционен ефект е  топлината действително да достигне до микробната клетка, която да не бъде термично защитена от различни замърсявания (кръв, гной, фекалии и др.). 
    • Прилагането на течаща пара има това предимство пред изваряването, че парата прониква дълбоко в обработвания обект и чрез това предизвиква сигурно дезинфекционно действие.
    • Стерилизация се постига чрез наситена пара под налягане, като за целта се използват автоклавите. В тях стерилизация се постига при 1210 С за 60 min, а при 1340 С – за 20 min.
    • За почистване и дезинфекция се използват и т.н. пароструйки, които произвеждат пара под налягане от 4 – 8 бара, с температура от 1400 С. Те имат по-голямо значение за почистването, отколкото за дезинфекцията,  тъй като на изхода на дюзата парата бързо понижава температурат си – до 1000 С. С повишаване на разстоянието между дюзата и обработваната повърхност температурата на струята бързо спада. Това прави несигурно дезинфекционното действие на пароструйките при обработка на студени повърхности и особено на подове. Добро дезинфекционно действие може да се постигне само тогава, когато температура от 600 С се запази върху обработавната повърхност в продължение на няколко минути. Недостатък при обработката с пароструика на затворени помещения е и образуването на мъгла.
    • Пастьоризация. Този вид обработка е насочена към инактивирането на определен вид микроорганизми. Това се постига чрез загряване на течности за различно време при температури от 60 до 850 С.
    • Суха топлина. Сухият въздух е лош преносител на топлина. За дезинфекция и за суха стерилизация са необходими значително по-високи температури, отколкото при влажната топлина.
    • Топъл въздух. За постигането на качествена дезинфекция и още повече за стерилизация чрез топъл въздух са необходими значително високи температури. Това ограничава прилагането му до обработка на неувреждащи се от високите температури предмети (стъклени, стоманени и др.).
    • Най-често използваните методи за дезинфекция чрез суха топлина са:  обгаряне с открит пламък и изгаряне. Краткотрайното обгаряне с пламък не е достатъчно за постигането на стерилизация. Същото се отнася и до потапянето на пинсети, ножици, шпатули в спирт и последващото обгаряне. Много микроорганизми, особено бацилните спори, преживяват тези обработки. За стерилизация на предмети от порцелан е необходима температура от 1750 С и време на действие от 5 – 30 sec, а при наличие на бацилни спори – 2900 С, за време на действие от най-малко 100 sec.
    • Ултравиолетово облъчване. Ултравиолетовите лъчи,  с дължина от 210 – 310 nm притежават бактерицидно действие. Унищожаването на микробите от слънчевата светлина се дължи на слънчевите лъчи от този спектър.
    • За дезинфекция се използват изкуствени източници на ултравиолетова светлина – ултравиолетови лампи. Те се прилагат най-често в операционните зали, лабораториите, медицински манипулационни кабинети и др.
    • Основен недостатък на УВЛ е слабата им прониквателна способност, поради което те засягат само намиращите се на повърхността микроорганизми. Дори незначително замърсяване и минимално запрашаване предпазват микроорганизмите от летално въздействие. По тази причина сигурна дезинфекция на въздуха може да се постигне само когато той непрекъснато се насочва в близост до източника на УВЛ.
    • Директно облъчване с УВЛ на хранителни продукти не се препоръчва, поради възможната фотооксидация и полимеризация на белтъчините и гранясване на мазнините. Изключение правят опаковените храни, плодовете, зеленчуците и т.н.
    • Йонизиращи лъчи.
    • Спектърът на антимикробно действие на йонизиращите лъчи е широк. Необратимо се инактивират вируси, бактерии, бактериални спори, гъбички и дрожди.
    • Микробицидното им действие може да бъде повлияно от различни фактори, като изходния микробен брой, влажността, температурата и др.
    • Чрез лъчевата пастьоризация е възможно удължаване на съхраняването на редица хранителни вещества, като риба, месо, зърнени храни, картофи, лук, гъби, бързоразвалящи се плодове, зеленчуци, подправки, билки и др.
    • Основен недостатък на йонизиращите лъчи е високата цена на апаратурата за тяхното производство.
    • Ултразвук. Високочестотните звукови вълни предизвикват механично разпадане на микроорганизмите във течна среда.
    • Областта на приложение на ултразвука е ограничена. Той по-малко се използва за дезнфекция и повече за получаване на отделни клетъчни съставки, като ензими, ендотоксини и др. Тъй като ултразвуковите вълни отделят замърсяванията от предметите те биха могли да се използват за почистване на инструменти, някои съоръжения и др.
    • Биологичен метод. Микроорганизмите, вирусите и едноклетъчните организми притежават инактивиращ биологичен потенциал. Чрез своята дейност те предизвикват промяна на рН- стойностите, повишаване на температурата, антибиоза, антагонизъм, производство на микробицидни газове, разграждане на хранителните вещества (минерализиране) и др.  
    • Химични методи. Различни химични субстанции действат в различна степен върху бактериите, вирусите, гъбичките и трайните паразитни форми. В зависимост от клетъчния се строеж и химичните си съставки различните видове микроорганизми притежават и различна устойчивост към действието на отделните дезинфектанти.

Схематично степенуването на устойчивостта при различните видове микроорганизми е представено на фигура 1. 
 

Фигура 1

ПРИМЕРНА СХЕМА ЗА УСТОЙЧИВОСТТА НА МИКРООРГАНИЗМИТЕ КЪМ ДЕЙСТВИЕТО НА ДЕЗИНФЕКТАНТИ

 
 
 
 
 
 
 
 

Силноустойчиви

Приони

Например възбудинелите на СЕГ, на болестта Кройцфелд-Якоб.

 

Силнорезистентни цисти на протозои

Например Cryptosporidium sp. (Кокцидии).

 

Бактериални спори.

Например Clostridium sp.q Bacillus sp.

 

Микобактерии.

Например Mykobakterium tuberculosis.

 

Цисти на протозои.

Например амебии, ламблии.

 

Малки вируси, без обвивка.

Например Polio-Virus.

 

Вируси с обвивка, устойчиви във външната среда.

Например вирусът, предизвикващ хепатит Б.

 

Грамотрицателни бактерии и гъбички.

Например Pseudomonas aeruginosa, Candida sp., Aspergillus sp.

 

Големи вируси без обвивка.

Например Rota и Adeno вируси

 

Грамположителни бактерии.

Например Staphylocfccus aureus.

 

Вируси с липидна обвивка.

Например HIV, HSV

Слабоустойчиви 
 
 
 
 
 
 
 

Влияние на някои по-важни фактори върху протичането на дезинфекционния процес

Върху качественото протичане на дезинфекционния процес оказват влияние различни фактори. От тях основно внимание заслужават: съдържанието на активнодействащо вещество (АДВ) в работния дезинфекционен разтвор (концентрацията), температурата, условията на средата, в която се извършва дезинфекцията, устойчивостта на микроорганизмите към действието на дезинфекционните средства, количеството на употребявания дезинфектант, времето на действие на приложения дезинфекционен разтвор; начина на прилагане на работния дезинфекционен разтвор и др. 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

За да отговори на съвременните изисквания дезинфекционните препарати трябва да притежават редица качества, по-важните от които са:

  • широк спектър на действие по отношение на различни видове микроорганизми. По този начин се ограничава възможността от създаване на резистентни щамове бактерии, вируси и гъбички и се предотвратява появата на т.нар. “микробизъм”;
  • добро проникващо действие при различните видове замърсявания (фекалии, урина, храчки, остатъци от храна и др.);
  • продължително остатъчно действие (образуване на антимикробен филм);
  • да не се влияе от органичните и неорганичните замърсявания и от температура на околната среда;
  • да действа бързо и необратимо;
  • да се понася добре от животните и да е безвреден за човека и за околната среда (да не дразни кожата и лигавиците, да не предизвиква сенсибилизация и алергия, да не притежава канцерогенно, тератогенно, мутагенно и имуносупресивно действие и др.);
  • да не поврежда суровините от животински произход и фуражите (да няма остатъчна миризма, да не променя вкуса и външния вид на продуктите и др.);
  • да не уврежда строителните елементи, съоръженията, тъканите, боите и т.н..;
  • работните му разтвори да са стабилни и лесно да се приготвят;
  • да е пожаро и взриво безопасно;
  • лесно да се съхранява и транспортира (да не се влияе от светлината, влагата и топлината) и др. 

Видове химични дезинфекционни средства

В зависимост от химичната си структура дезинфекционните средства могат да се групират по следния начин: алдехиди, халогени, алкали, фенол и фенолни деривати, окислители, киселини, алкохоли, повърхностноактивни вещества (тензиди, детергенти) и други дезинфектанти.

АЛДЕХИДИ. Те са широкоспектърни дезинфектанти, увреждащи жизнените функции на почти всички болестотворни възбудители. Активността на въздействието е силно зависима от температурата и с охлаждането значително намалява

Макар, че съществуват някои неизяснени въпроси около алдехидите те намират все по-широко приложение в световната дезинфекционна практика.

ФОРМАЛДЕХИД (МЕТАНАЛ). Получава се чрез редукция от мравчена киселина или при окисляване на метанол. Водният разтвор на формалдехида, съдържащ около 40% активно вещество (АДВ) е известен като формалин. Прилага се както във водни разтвори, така и под формата на газ. За дезинфекция се прилагат водни разтвори, съдържащи 1.5 – 2% формалдехид, при време на действие най-малко 4 часа. Когато се цели обеззаразяване на въздуха експозицията се удължава до 6 – 8 часа. Оптималното антимикробно действие настъпва при относителна влажност 90% и при леко навлажнени повърхности. Като антидот при вдишването на формалдехид се използват амонячни пари, при което се образува безвредният хексаметилен тетраамин (използва се за лекуване на инфектирани пикочни пътища).  

При температури под 120С антимикробната активност на формалдехида силно намалява и при 30С разтворите му са напълно неактивни.

ГЛУТАРАЛДЕХИД (ГЛУТАРДИАЛДЕХИД).. Глутаралдехидът се използва предимно за дезинфекция на инструментариум, а в комбинация с формалдехид и за дезинфекция на повърхности. Водният разтвор от 0.4% формалдехид и 0.04% глутаралдехид притежава много добра антимикробна активност поради синергизма между двете вещества.

АЛКАЛИИ. За целите на дезинфекцията се използват главно натриевата основа (сода каустик), варта и натриевият карбонат.

Поради разяждащото действие на алкалиите върху живите тъкани е необходимо при работа с тях да се използват защитни облекла. Действието им се неутрализира със слаба киселина (оцет, лимонов сок и др.).

НАТРИЕВА ОСНОВА (СОДА КАУСТИК). Предлага се в три разновидности: чиста натриева основа (на люспи или гранули), съдържаща 98% активно вещество, техническа, съдържаща 92 – 95% активно вещество и течна, непречистена, съдържаща 42 – 44% активно вещество. Това трябва да се има предвид при приготвянето на работните дезинфекционни разтвори, които обикновено съдържат 1.5 – 2% натриева основа. Следователно, когато се ползва течната форма е необходимо за дезинфекция да се прилагат 3 – 5% разтвори.

Водните разтвори на натриевата основа са с различни рН стойности в зависимост от концентрацията им. Така 0.5% натриева основа е с рН 12.7; 1% натриева основа е с рН 13.1; 2% натриева основа е с рН 13.5. Това дава възможност чрез индикаторни хартийки да се контролира активното съдържание на работните дезинфекционни разтвори.  Корозионното им действие може да се намали чрез прибавката към тях на натриев карбонат.

ВАР. Варта е едно от най-достъпните дезинфекционни средства.   Негасената вар представлява аморфни парчета с бял, сивкав или кафяв цвят. Тя е силно хигроскопична и поемайки влагата от въздуха се превръща в неактивен в дезинфекционно отношение калциев карбонат. За дезинфекция се използва негасена вар, която не се е разпаднала на прах.

По-често за дезинфекция се използва гасената вар. Тя се получава, като негасена вар се поставя в подходящ дървен или циментов съд и към 1 kg от нея се прибавя 0.5 l вода.

За целите на дезинфекцията се използва варно мляко, което се получава като към 1 l прясно гасена вар се прибавят 3 литра вода. С варното мляко се дезинфекцират повърхности, канали, пътища, буферните зони, пътеките и др.

НАТРИЕВ КАРБОНАТ (КАЛЦИНИРАНА СОДА). Той представлява бял прах, без миризма и с алкална реакция. Дезинфекционното му действие се дължи на натриевата основа, която се образува при прибавянето на вода към натриевия карбонат. Разтворите му са с незначително корозионно действие, което дава възможност за използването им при обработка на предмети и повърхности, чувствителни към разяждащото действие на натриевата основа (боядисани повърхности, облекло, метални предмети и др.). Калцинирата сода се използва основно за почистване на силно замърсени повърхности и за обеззаразяване на дрехи и на предмети, чрез изваряване (в 3 – 5% водни разтвори, в продължение на 90-120 min). Намира приложение и за обеззаразяване на кожи, добити главно от заразени с вирусни инфекциозни възбудители.

ХЛОРСЪДЪРЖАЩИ ДЕЗИНФЕКЦИОННИ СРЕДСТВА.

Към групата на хлорсъдържащите дезинфекционни средства спадат хлор-газ, хлорна вар, хипохлорити, хлорамини и др.

ХЛОР-ГАЗ. Хлорът се разтваря много добре във вода, при което се получава солна и хипохлориста киселина. Използва се за обеззаразяване на водата за пиене (0.1 g хлор за 1 m3 вода), на плувни басейни и на отпадни води, които предварително са очистени от органични материи. При замърсени води антимикробният ефект се постига с много по-големи количества активен хлор.

НАТРИЕВ ХИПОХЛОРИТ (ЛАБАРАКОВА ВОДА).

В търговската мрежа натриевият хипохлорит се предлага като жълтозелена, бистра течност, със силно алкална реакция и съдържание на активен хлор от 2 до 9%. Под форма на т. нар. белина той широко се използва в домакинствата. Необходимо е да съхранява на хладно и в защитено от светлина помещение. Дори и при тези условия разтворът бързо губи от активността си – активен хлор (средно 15% месечно). Това налага натриевият хипохлорит да бъде използван не по-късно от три месеца след производството. Прилага се за дезинфекция във водни разтвори, съдържащи 1 – 2% активен хлор. Това означава, че 3 l прясно произведена белина, съдържаща 2% активен хлор, се разрежда с 1 l вода, а тази с 9% активен хлор на 1 l Белина се прибавят 5 l вода. С този разтвор се напръскват почистените повърхности, при разход 0.6 – 0.8 л/m2 и време на действие не по-малко от 4 часа. Необходимо е да се отчита опасността от корозия.

ХЛОРАМИНИ. За целите на дезинфекционната практика най-често се използват органичните хлорамини. В сравнение с хипохлоритите те отделят по-бавно активния си хлор и за това се понасят по-добре.

От органичните хлорамини най-широко приложение в дезинфекционната практика намира хлорамин Т (тозилхлорамид-натрийПрилага се за обеззаразяване на предприятия от хранителна промишленост, животновъдни обекти, лаборатории, домакинства, вода за пиене, рани, ръце и др.

ЙОД И ЙОДНИ СЪЕДИНЕНИЯ. Използва се повече от 150 години, като ефикасен бързодействащ дезинфектант. Умъртвява всички видове бактерии, включително туберкулозните и спорите на бацилите и клостридиите. Подобно на хлора, йодът е най-активен в кисела среда. Активността на йодните разтвори силно се влияе от органичните вещества, което налага добро почистване на повърхностите (и раните) преди обработката им с йод. Те се прилагат за обработка на рани, инструменти, млечната жлеза на животните, а понякога и за дезинфекция на водата в плувните басейни.

ЙОДОФОРИ. Те представляват органични комплексни съединения на йода, при който разтворимостта му се подобрява чрез прибавката на аниони, катиони и особено на нейоногенни повърхностно активни вещества.   Йодофорите притежават добро повърхностноактивно и проникващо действие.   По цвета на йодофорите може, ориентировъчно, да се прецени тяхната дезинфекционна активност.

ОКИСЛИТЕЛИ. Към групата на окислителите се отнасят няколко дезинфекционни средства, съдържащи значително количество кислород, който отделят директно в свободно състояние (атомен кислород).

Основният недостатък на оксидите е силното корозионно действие.

ВОДОРОДЕН ПРЕКИС. Предлага се в 28 – 32% водни разтвори (перхидрол), които са стабилизирани с фосфорна или сярна киселина.   Разтворите, съдържащи до 2.7 – 3.3% кислород (кислородна вода) притежават слабо дезинфекционно действие. Използват се предимно за обработка на рани. При концентрации над 6% кислород водородният прекис притежава добро антимикробно действие по отношение на бактерии, бактерийни спори, гъбички и вируси.

Водородният прекис придобива значителна стабилност при свързване с карбамид. Получените по този начин таблетки от карбамиден прекис (35 g в 100 g пълнител) съдържат 10% водороден прекис. От тях се приготвят разтвори за обработка на рани, повърхности, пластмасови предмети и др.

КАЛИЕВ ПЕРМАНГАНАТ. Калиевият перманганат е силен окислител. В 0.02 – 0.5% водни разтвори той действа бактерицидно, вирусоцидно и дезодориращо. Използва се предимно за обработка на рани. В концентрация 1 – 2% водни разтвори може да се приложи за дезинфекция в предприятията на хранително-вкусоната промишленост, 5%-ните водни разтвори имат кръвоспиращо действие, а по-високите концентрации действат дразнещо и изгарящо.   Освен добрите си дезинфекционни качества калиевият перманганат разрушава и много токсини (при ухапвания от змия и насекоми), а също така и някои алкалоиди.

ОЗОН. Той притежава силно оксидиращо и дезодориращо действие. Използва се главно за дезинфекция на въздуха, водните басейни и питейната вода. Прилага се рядко поради високата цена на обработката.

КИСЕЛИНИ.

Киселините притежават добре изразено бактерицидно, вируцидно, спороцидно и фунгицидно действие. Въпреки това, обаче те малко се използват за дезинфекция, главно поради силното им разяждащо действие и високата цена.

СОЛНА КИСЕЛИНА. Техническата солна киселина представлява 25 – 30% воден разтвор на хлороводород. Използва се малко за дезинфекция и то главно на водата за пиене и на водни басейни. Намира приложение и за обеззаразяване на кожи, добити от болни (антракс) животни.

ПЕРОЦЕТНА КИСЕЛИНА (ПОК). ПОК е силен оксидант. Притежава изключително широк спектър на антимикробно действие. В 0.5% водни разтвори ПОК се понася безпроблемно от кожата на животните и може да се използва за дезинфекция в тяхно присъствие, както и за антимикробна обработка на ръце. Необходимо е при работа с нея да се отчита силното корозионно действие и високият й афинитет към органичните материи. Мравчената киселина е слаб дезинфектант и атакува само някои, чувствителни на киселини бактерии и вируси. Използва се рядко за дезинфекция на повърхности, а по-често за консервиране на хранителни продукти.

МЛЕЧНА КИСЕЛИНА. Дезинфекционното й действие е слабо. Използва се повече като консервиращо средство. Може да се използва за дезинфекция на въздуха в производствените помещения, чрез директно изпаряване. То се постига при нагряване до 130 – 1400С, като за 1 m3 се предвижда 5 g млечна киселина и 10 g глицерин.

ОЦЕТНА КИСЕЛИНА. В съчетание с висока температура тя може да прояви добър дезинфекционен ефект по отношение на бактерии, дрожди и плесени.

АЛКОХОЛИ. Те са най-бързо действащите дезинфекционни средства, но в сравнение с останалите дезинфектанти при тяхната употреба са необходими много по-високи концентрации. Колкото по-висока е концентрацията на алкохолите, толкова по-силно е тяхното денатуриращо действие. При концентрация над 70% настъпва бърза коагулация на белтъчините по повърхността на микробната клетка, което възпрепятства действието на алкохолите в дълбочина. С това се обяснява и незадоволителното дезинфекционно действие на високите концентрации.    МЕТИЛОВ АЛКОХОЛ (МЕТАНОЛ). Той представлява безцветна течност с характерна миризма и парлив вкус. Притежава най-слабо антимикробно действие, в сравнение с останалите алкохоли. Няма значение за дезинфекционната практика, но заслужава внимание като средство с висока остра и хронична токсичност. Не трябва да се допуска използването му при възможен контакт на хора с негови разтвори.

   ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ (ЕТАНОЛ). Етанолът проявява най-добре антимикробното си действие в концентрации 50 – 70%. Използва се в 70% водни разтвори главно за дезинфекция на ръце. Препоръчва се предварителното им измиване с вода и подсушаване. Повишаването на температурата подпомага бактерицидното действие. За дезинфекция на сухи повърхности се използват 70% водни разтвори на етанол, а за влажни – 80%.

    ПОВЪРХНОСТНО АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА (ПАВ). Те са химични съединения, притежаващи висока повърхностна активност. Намаляват повърхностното напрежение на разтворите и действат като омекотители, емулгатори и почистватели.

    КАТИОННИ ПАВ. Те са едни от най-често използваните ПАВ за целите на ветеринарномедицинската дезинфекция. От своя страна се делят на:

Високомолекулни алифатни амини. Те са силни микробициди. Техен представител е алкиламин-бензоатът. Той притежава широк спектър на действие, включително и фунгицидно. Антимикробното му действие настъпва много бързо.

Алифатни диамини. Те притежават широк антимикробен спектър. Използват се като добавка към средствата за груба и фина дезинфекция, за борба с водораслите в студената вода, както и в нефтодобивната промишленост.

Четвъртични амониеви съединения (ЧАС). Притежават широк спектър на антимикробно действие, с определени нюанси при отделните съединения.

ЧАС намират приложение за дезинфекция на ръце, на повърхности, на помещения и съоръжения в предприятията на хранителната промишленост, на транспортни средства и др. За целите на дезинфекцията по-често се употребяват следните представители на групата на ЧАС: бензалкониев хлорид (алкил-диметил-бензил амониев хлорид, “Зефирол”); дихлорбензил-диметил-алкил-амониев хлорид; ди-децил-диметил-амониев хлорид; диоцетил-диметил-амониев хлорид; цетилпиридин хлорид; додецил-трифенил-фосфониев бромид и др.

      АНИОННИ ПАВ. Те са химически елементи, с отрицателно натоварен хидрофилен радикал. Тяхното дезинфекционно действие е без особено значение. Представляват интерес главно поради силното им измиващо действие. Киселите аниони ПАВ, след прибавка на органични или на неорганични киселини, или на нейоногенни тензиди се използват за почистване и дезинфекция в млекодобивната, пивоварната, месодобивната,  месопреработващата промишленост и други хранително-вкусови обекти.

      НЕЙОНОГЕННИ ПАВ. Притежават слабо антимикробно действие. Основният техен представител е Твин 80. Използват се за добавка към други дезинфекционни средства.

      АМФОТЕРНИ ПАВ. Те са група от повърхностно активни вещества, които във водни разтвори образуват катиони, аниони и т.нар. цвитер (позитивно и негативно заредени) йони.   Амфотерните ПАВ са несъвместими с анионните и нейоногенните. Използва се за дезинфекция на повърхности, на ръце и за саниране на околната среда. Твърдостта на водата не оказва забележимо въздействие върху дезинфекционната активност на амфотерните ПАВ. В зависимост от състава и концентрацията си те се адсорбират по повърхността и образуват филм, който не се отмива с вода и поради това оказва продължителна антимикробна защита.

      ГУАНИДИНИ. Гуанидините притежават широк антимикробен спектър. Техен главен представител е додецил гуанидин ацетат.

      Дигуанидини. Понасят се добре с нейоногените ПАВ, катионите и анионите детергенти. Притежават широк спектър на действие срещу бактерии и гъбички. Използват се като добавка към дезинфекционните средства за обработка на повърхности; за саниране; за консервиране; при добива на нефт и др. Техен представител е Додиген 180.

      Хлорхексидин (хибитан, хексидин, ротерсепт, нолвасан, стерилон). В ниски концентрации действа бактериостатично, а във високи – бактерицидно. Прибавката на етанол (7%) или на изопропанол (4%) повишава антимикробния ефект. Гъбичките се инактивират от високи концентрации, като прибавката на други вещества (хлоркрезол) засилва това действие. Намира приложение за консервиране на кремове на нейоногенна база (0.05%), пасти за зъби, дезодоранти, капки за очи, пудри за рани, за дезинфекция на кожа и ръце. При обработка с хлорхексидин на дрехи прани с хлорсъдържащи перилни препарати са появява нежелано оцветяване. 

Примерен план за провеждане на почистване и дезинфекция в предприятия на хранително-вкусовата промишленост

Стриктното спазване на изискванията за добра производствена хигиена е основна предпоставка за получаването на висококачествени продукти, гарантиращи висока хранителна стойност и опазване здравето на потребителя. То е необходимото условие и за доброто икономическо състояние на предприятията от хранително-вкусовата промишленост. Тези от тях, които не успеят да отговорят на тези изисквания ще трябва да преустановят дейността си.

Съществуват няколко основни фактора, влияещи в значителна степен върху добрата производствена хигиена, като по-важните от тях са: поддържане на добра хигиена по време на производствения процес; използване на висококачествени и с добри хигиенни показатели суровини и опаковки, антимикробно обезопасяване на обслужващите предприятието транспортни средства; хигиенна обработка на работещите в производството хора; хигиенна обработка на административния персонал и на външните посетители; микробиологичен контрол върху постъпващите в производствените помещения въздух и вода; строг контрол върху движението в производствената зона, а също  и на територията на предприятието.

Хигиенна обработка на заетите  в производството работници.

За участие в производствения процес се допускат само хора, с добро здравословно състояние. Те задължително поддържат висока лична хигиена, редовно се подлагат на медицински прегледи и при установени здравословни отклонения се отстраняват от работа.  
 

Преди започване на работа всеки работник почиства ръцете и обувките си, като за целта използва  дезинфекционната площадка, намираща се на входа на предприятието. Използва се почистващия и дезинфекциращ препарат Biobrill Universal. Снимка. 
 
 

След това преминава през санитарния филтър, където съблича гражданското си облекло, измива се или се изкъпва, подсушава се и облича работното облекло. Косите се прибират под кърпа или боне. При нужда, върху устата и носа се поставя марлена маска и се слагат ръкавици (снимка на екипиран работник, преминаващ през филтър).

С цел да се упражнява контрол върху движението на персонала в различните помещения на производствената зона, за отделните сектори се използва  работното облекло с различен цвят.

Ръцете и обувките на работниците са рисков фактор  по отношение на микробното замърсяване снимка. Това налага непосредствено преди да влязат в производствените помещения, работниците отново да почистват, а при нужда и дезинфекцират ръцете и обувките си, като използват произведените за тази цел съоръжения и препаратите Biobrill Universal и  Biobrill Meat(снимка за ръце и ботуши). 

         

По време на производствения процес не трябва да се допуска замърсяване. След всяко посещение на сервизните помещения или извършването на лични хигиенни манипулации се измиват и дезинфекцират ръцете и обувките с Biobrill Universal и  Biobrill Meat, като същевременно се подменят и ръкавиците.                  

Хранителните продукти и суровините за тях   представляват добра среда за развитието на значително количество микроорганизми с най- 
 

разнообразен видов състав: колиформи, коки, протеуси, псевдомони, салмонели, различни бацили, плесени и др. При неспазването на елементарни хигиенни изисквания в производствените помещения биха могли да се установят и други, по-рядко срещащи се и опасни за здравето на хората микробни популации (клостридии, листерии, кампилобактерии, йерсинии и др.). Това налага всеки работник да поддържа висока хигиена на работното си място, като след привършване на работа го почиства идеално с Biobrill Meat и Biobrill Oilcleaner и го оставя в такъв вид, в какъвто би желал да го завари при започване на работа.

В добро хигиенно състояние се поддържа  технологичното оборудване и всички повърхности в помещенията. След приключване на работния процес всеки работник сам почиства и дезинфекцира с Biobrill Universal, Biobrill Meat, Biobrill Oilcleaner и Biobrill Glass използваните от него съоръжения и инструменти (ножове, масати, метализирани ръкавици и др.).

В края на работния ден дезинфекционната група на предприятието извършва основно почистване и дезинфекция на цялото помещение с Biobrill Universal, Biobrill Meat, Biobrill Oilcleaner, Biobrill Glass, Biobrill Tank и Biobrill WC, заедно с намиращите се в него съоръжения.  
 

       

При провеждането на тези мероприятия е необходимо да се има предвид следното: Характерна особеност на

възприетия технологичен процес в предприятията на месната и млечната промишленост е наситената с мазнини и други органични материи работна среда. Освен това, основната част от съоръженията н предприятията на хранително-вкусовата промишленост са метални и някои от тях лесно корозират. По тези причини почистването и дезинфекцията се извършват с такива средства, като  Biobrill Meat и  Biobrill Oilcleaner, които са предназначени за прилагане в богата на мазнини и белтъчини среда и не действат корозионно.

Всички, вече използвани дезинфекционни разтвори, както и различните отпадни течности от предприятието се събират в специално построени за целта водоеми, където се обезвреждат и след това се изпускат в околната среда.

Административните работници и външните посетители (контролни органи, търговци и др.) също се подлагат на хигиенна обработка. Те почистват ръцете и обувките си, като използват Biobrill Universal и Biobrill Meat, с които се зареждат  дезинфекционните съоръжение на входа на предприятието.

За безпроблемно протичане на технологичния процес основно значение има и редовното снабдяване на предприятието с необходимите суровини. Доставянето им се извършва с различни моторни превозни средства (МПС). Те са рисков фактор за микробно замърсяване, което налага строг контрол върху тяхното хигиенно състояние.

При навлизане в територията на предприятието МПС преминава през дезинфекционна площадка, заредена с Biobrill Universal. Тя се изгражда така, че намиращият се в нея дезинфекционен разтвор да бъде с дълбочина не по-малко от 30 cm, а дължината й да позволява завъртане на пълен оборот на всяко едно колело.

При преминаването на МПС през дезинфекционната площадка то не трябва да се движи със скорост, по-висока от 5 km/h.

Много важен елемент от дезинфекционната площадка е съоръжението за обезвреждане на отработените дезинфекционни разтвори. В него се събират всички, вече използвани, дезинфекционни разтвори. Извършва се химично и биологично обезопасяване на тези разтвори и след точна проверка на тяхната безвредност те се изпускат в природните водоеми.

След преминаване през дезинфекционната площадка МПС се спира и се извършва почистване и дезинфекция с Biobrill Universal, Biobrill Meat и Biobrill Oilcleaner на необработените му в дезинфекционната вана части: каросерия, кабина (при нужда и нейната вътрешна част), покривало и др. Шофьорът също почиства и дезинфекцира ръцете и обувките си с Biobrill Universal.

При приемането на получените суровини се контролира хигиенното състояние на опаковките им и на самите суровини. При необходимост те се почистват и дезинфекцират с Biobrill Meat и Biobrill Glass, с цел да не се внесат в производствената зона нежелани микробиологични и други замърсявания.

След разтоварването МПС се почиства, дезинфекцира с Biobrill Universal, Biobrill Meat, Biobrill Oilcleaner и напуска територията на предприятието. 
 
 
 

По същия начин се обработват и извозващите готовата продукция МПС.

При осъществяване на производствения процес се получава и значително количество отпадъци. Наложително е те веднага да се събират, надеждно да се опаковат и бързо да се отстраняват от производствената зона. В зависимост от състава им по-нататък те използват за различни цели, или се обезвреждат в екарисаж.

Техника на безопасност при работа с почистващи и дезинфекционни средства

В зависимост от методите на прилагане и съдържанието на активно вещество в работния дезинфекционен разтвор, някои дезинфекционни и почистващи средства оказват различно по характер (сенсибилизиране, алергия, хронично или остро отравяне и др.) вредно действие върху човешкия организъм. Това налага при работа с тях  строго да се спазват изискванията за техника на безопасност.

1 Получаваните средства трябва да имат ясна маркировка.Опаковката трябва да бъде здрава. При товаренето и разтоварването не трябва да се допуска повреждане на опаковките, разливане на течни препарати или разсипване на прахообразни дезинфекционни вещества.

2.Категорично се забранява заедно с дезинфекционните и почистващите препарати  да се превозват и хора, хранителни продукти и фураж, както и да се използват опаковките на дезинфектантите за съхраняване на хранителни продукти, вода и фураж.

3.Химичните средства трябва да се съхраняват заключени в специално предназначени за това складове, отделно от другите материали, продукти и фуражи. Складът трябва да бъде сух и проветрив, а съхраняваните в него вещества да бъдат защитени от преки слънчеви лъчи.

4.Преди употреба  се проверява количеството на активнодействащото вещество.

5. Преди започване на работа  всички, работещи се инструктират и запознават със свойствата на конкретния препарат, с мерките за предпазване от увреждане с него и с правилата за прилагането  му. Инструктажът се провежда от оторизирано лице.

6. Приготвянето на разтворите и прилагането им да става съгласно указанията на производителя и конкретните инструкции. Използва се специално работно облекло (престилка, комбинезон с качулка, гумени ботуши, които са устойчиви на химикали, ръкавици, очила, а в отделни случаи и дихателни маски).

7.   При работа с формалин, хлорна вар и други отделящи токсични газове вещества се използва противогаз. При работа с формалдехид и хлорна вар се използва дихател към противогаза от тип А, със светлокафяв цвят, а при работа с препарати на пероцетната киселина - от тип Б, със сив цвят.

8. Преди започване на работа се проверява изправността на техниката, като се обръща особено внимание на предпазните клапани и контролните уреди. Тръбопроводите, маркучите и щуцерите на съдовете с разтвор се отвиват само след спадане на налягането в системата. По време на работа не трябва да се допуска контакт на водната струя с оголени електрически проводници, които са под електрическо напрежение.

9. Обработката се извършва от най-малко двама, в добро здравословно и психическо състояние, работници с което се осигурява вземането на бързи мерки при необходимост.

10. По време на работа абсолютно се забранява пушенето, пиенето, ползването на открит огън и консумирането на каквито и да било храни.

11.Случайно разлятото концентрирано средство веднага се попива със слама, дървени стърготини, пясък или други абсорбиращи материи и се обезопасява по подходящ начин. Замърсеното с препарат място се измива с много вода.

12. При поглъщане на дезинфекционен или почистващ препарат се поема голямо количество вода и след 10 min. се предизвиква повръщане. Когато пострадалият е в безсъзнание повръщане не се предизвиква.

13. При неволно опръскване с  препарат поразеното място веднага се облива и промива с обилно количество чиста вода.

14. По време на извършването на обработката се забранява достъпът на странични хора в обработваното помещение, като на входа се поставя табелка, с надпис “Вход забранен”.

15. След приключване на обработката и събличане на специалното работно облекло ръцете, лицето и другите открити части на тялото се измиват обилно с вода и сапун.

16. Забранява се останалият след приключването на почистването и дезинфекцията работен разтвор да се излива на територията на предприятието. Остатъците от разтвор и промивните води от резервоарите се изливат в специална септична яма. Забранява се замърсяването с дезинфекционни и почистващи вещества на водоеми, езера, кладенци, реки и миенето в тях на машини и апаратура, замърсена с такива вещества.

17. При силно замърсяване или разяждане  на кожата с дезинфекционно или почистващо средство веднага се осигурява лекарска намеса.

18. Попадналите в очите препарати веднага се измиват с обилно количество чиста вода, като при обработката се повдигат клепачите. Осигурява се незабавна лекарска помощ.

19. При попадане на дезинфектанти или почистващи препарати  в дихателните пътища пострадалият веднага се извежда на чист въздух. При продължително вдишване на такива вещества незабавно се осигурява лекарска помощ.

20. При поглъщане на дезинфекционно или почистващо средство веднага се поема голямо количество чиста вода и се предизвиква повръщане, но не по-късно от 10 min след поглъщането. Осигурява се незабавна лекарска помощ. Когато пострадалият е в безсъзнание повръщане не се предизвиква.

20. При цялостно обливане с дезинфекционно или почистващо средство веднага се отстраняват замърсените дрехи, след което се прилагат подходящи обработки.

21. Конкретни мерки при нещастен случай с някои, по-често използвани дезинфектанти са представени в таблица.

Неотложни мерки при нещастен случай с някои дезинфекционни средства

Дезинфекционно

Средство

                                                     Вид на спешната помощ

Формалдехид                          

1. Вътрешно се приема: 3% воден разтвор на натриев бикарбонат (2 супени лъжици), анасонови капки, сурови яйца, слизести отвари (ленено семе). 2. Вдишват се водни пари от амоняк.

3. Извършва се промивка на стомаха с 3% воден разтвор на натриев карбонат. 4. Инжектира се, подкожно, кофеин, камфора, коразол, глюкоза. 5. Извършва се изкуствено дишане.

Алкалии

1. Вътрешно се приема: 1% воден разтвор на лимонена или оцетна киселина, като на всеки 5 min се дава по 1 супена лъжица. 2. Извършва се промивка на стомаха със съдържаща оцет вода. 3. Изпиват се няколко чаши мляко, един суров яйчен белтък и накрая са поема 20 ml рициново масло.

Хлор и хлорни съединения

Йод и йодни съединения

А. При отравяния,  чрез вдишване на газ: 1. Осигурява се чист въздух. 2. Вдишват се топли амонячни пари. 3. Осигурява се пълен покой. 4.Поемат се големи количества кафе, мляко, суров яйчен белтък, слизести отвари. 5. На всеки 5 min се поемат по 5 капки амоняк с вода. 6. Извършва се изкуствено дишане с кислород или карбоген.

Б. При отравяне чрез поглъщане: 1. Извършва се промивка на стомаха с 5% воден разтвор на натриев тиосулфат. 2. На всеки 3 min се изпива по 1 супена лъжица от същия разтвор. 3. Оказва се незабавна лекарска помощ.

Фенол и фенолни

Производни

1. Вътрешно се приема: Варна вода със захарен сироп и въглен (няколко пъти, през 15 min, по 1 супена лъжица; 5% воден разтвор на натриев тиосулфат, по 1 супена лъжица на всеки 1 – 2 часа; поглъща се лед и суров яйчен белтък. 2. В коремната област се поставя синапена лапа. 3. Загрява се цялото тяло. 4. Осигурява се пълен покой. 5. Извършва се изкуствено дишане. 6. Стомахът се промива с 2% воден разтвор на натриев тиосулфат.

Киселини

А. При отравяне през устата: 1. Противопоказано е да се дават средства, предизвикващи повръщане и да се пият карбонати. 2. Необходимо е да се пие мляко и да се поемат, няколкократно, по 5 g магнезиев окис и 200 ml вода на всеки 1 – 2 часа.

Б. При попадане на киселина върху кожата: Мястото се измива с голямо количество вода или вода и сапун, варна вода, слаб (0.5 – 1%) алкален разтвор.

 
 

 

Съхранение на почистващите и на дезинфекционните средства

Съгласно съществуващото законодателство, разтвори от натриева основа, с концентрация над 5%, мравчена киселина над 50%, сода каустик, твърда и течна, съдържащите формалдехид препарати и някои други дезинфекционни средства са класифицирани като “ОТРОВА” и поради това се изискват специални условия за тяхното съхраняване.

От друга страна, както дезинфекционните средства за фина обработка, така и по-грубите дезинфектанти за обработка на повърхности, бельо, отпадни продукти и други са класифицирани като медикаменти, които също е необходимо да се съхраняват при специални условия. От това следва, че дезинфекционните средства трябва да се съхраняват по начин, отговарящ на изискванията за съхраняване на отрови и на медикаменти. В това отношение биха могли да се посочат следните по-важни правила:

1. Почистващите и дезинфекционните средства трябва да се съхраняват отделно от останалите продукти,  са достъпни за постоянно наблюдение и под ключ.

2. Почистващите и дезинфекционните средства трябва да бъдат подредени по групи и в зависимост от тяхното предназначение.

3. Опаковките трябва да се затварят сигурно и плътно.

4. Единични остатъчни количества от почистващите и  дезинфекционните средства трябва ясно да са обозначени върху опаковките или с табели.

5. Необходимо е да се състави карта за местоположението на различните групи препарати.

6. На вратата на помещението, в което се съхраняват почистващи и дезинфекционни средства е необходимо на бял фон с червени букви да се изпише: “Склад за почистващи и дезинфекционни средства”. Задължително е да се поставят табели със символи за “Вход забранен”, “Пушенето забранено”, “Забранено е ползването на открит огън”, “Внимание, разяждащи вещества”, “Огнеопасно” и “Внимание, отрова”.

7. Помещението, в което се съхраняват почистващите и дезинфекционните средства, трябва да отговаря на определени изисквания, по-важни от които са следните: големината на складовото помещение трябва да бъде достатъчна за съхраняване на препаратите, покриващи плановите разходи за най-малко 6 седмици. То трябва да бъде влагонепроницаемо. Електрическата инсталация трябва да бъде изградена по закрит начин, тъй като изпарения от някои дезинфекционни средства (формалин и др.) разяждат гумираните изолации. При строежа на помещението не трябва да се използват запалими материали. Стените трябва да бъдат покрити с водонепроницаема боя или с фаянсови плочки, на височина 2 m от пода. Не трябва да се допуска директно попадане на топлинни и слънчеви лъчи върху съхраняваните препарати. Предпочита се северно изложение на постройките. Вратите трябва добре да се заключват. Те трябва да бъдат с такъв просвет, който да позволява в помещението да се вкарват палети и други опаковки, побиращи 200 и повече килограми, като има възможност за използване на подходяща техника (електрокари, мотокари и др.). Подът в помещението трябва да бъде бетонен и обезателно покрит със слой, който да го предпазва от корозията (някои почистващи и  дезинфекционни средства разрушават бетонния слой ).

8. Особено внимание трябва да се обърне при съхраняването на дезинфектанти, които съдържат пероцетна киселина. Съдовете с тези дезинфектанти трябва да бъдат поставени на 20 cm височина от пода, върху масивни дървени стилажи. Мястото за тяхното съхраняване трябва да бъде обозначено с надпис: “Само за съдържащи пероцетна киселина дезинфектанти”.

9. За почистването на пода трябва да се инсталира водопроводна връзка.

10. Температурата в складовото помещение не трябва трайно да пада под 40 С и да не се повишава над 200C. Препаратите, съдържащи формалдехид не трябва да се допуска да замръзват. Дезинфекционните средства, които съдържат пероцетна киселина са устойчиви на ниски температури (под минус 100 С), но при затопляне (над 250 С) бързо се разпадат.

11. Входящ контрол. Всички приети в склада количества почистващи и дезинфекционни средства се завеждат във входящ дневник.

11. Не се приемат почистващи и  дезинфекционни средства с увредена цялост на опаковката и с изтекъл срок на годност

12. Всички опаковки да бъдат с етикети или ясно и четливо надписани (при повреждане на оригиналния етикет)

  1. При приемането на почистващите и на дезинфекционните средства се проверява

наименованието,условията за съхранение, име и адрес на производителя, указанието за употреба, маркировката за обозначение на партидата към която принадлежи.

14. Освободените опаковки се съхраняват по безопасен начин

15. Останалите, неизползвани, количества почистващи и  дезинфекционни средства се обезопасяват съгласно законодателството на страната.

Какво трябва да знаем за дезинфекция на повърхности!

  1. Винаги да се спазва препоръчаната концентрация. Спестяването на концентрат компрометира дезинфекцията и благоприятства развитието на резистентност; Преразходът на концентрат засилва дразнението при наличието на летливи съставки и е икономически неоправдан.
  2. Концентратите да се разреждат със студена вода (около 200 С)

горещата вода засилва дразненето.

  1. Разтворите на дезинфектантите никога да не се смесват с разтвори на други миещи или дезинфекциращи вещества, поради опасност от нежелани химични реакции.
  2. След дезинфекцията  да не се мие! Антимикробните съставки се задържат върху повърхността и упражняват кумулативно действие. Поради тази причина, при редовна дезинфекция, съответната повърхност може да се използва веднага след изсъхването й.
  3. Препоръчително е да се избягва контакт с голи ръце, особено при работа с концентратите.

 

 

© ЕКОМАКС АПИ
Електронен магазин - Грижа за здравето, външния вид и всичко за дома. За да се чувстваме и изглеждаме добре!
Адрес: София, ул. Кораб планина 22
телeфон: 02 / 868-31-23
мобилен: 087 8621509
факс: 02 / 868-31-23
e-mail: ekomakc@abv.bg