Характерна особеност на съвременното, научно и технологично развитие е използването на биотехнологичните продукти в различни отрасли. Биотехнологията и по конкретно безотпадъчните технологии имат голямо социално-икономическо значение. Благодарение на свойствата на биологичните системи, да синтезират и трансформират практически всички природни субстрати, бе създадена технология за пречистване на отпадъчни води от бита и индустрията. Биологичните процеси протичат в природата и в изкуствено създадените системи по един и същи начин, но при изкуствените биосистеми се мултиплицират процесите по предварително създадена технология и методика за нейното практическо приложение. Биотехнологията на водата е различна в отделните етапи на пречистването на отпадъчните води и по-доброто познаване на процесите би довело до по-ефективно използване на биотехнологията и снижаване на разходите за пречистване на отпадъчни води. Първото и може би най-важно, са условията необходими за развитие на микроорганизмите. Под понятието “условия за развитие на микроорганизмите” се разбира съвкупност от физични, физикохимични, химични и други фактори, които влияят върху живота и размножаването на микроорганизмите. Условията за развитие на микроорганизмите се определят от енергийните източници, хранителните вещества, кислородния и температурен режим, рН-фактори, осмотично налягане, повърхностното напрежение на водата, разбъркване /турбуленция/ на потоците и др. За да живеят и се размножават микроорганизмите имат нужда от енергия. Според вида на енергийния източник, микроорганизмите се делят на: 1. Автотрофни организми – използват външни източници на енергия / светлина, външни за тях неорганични вещества/. 2. Хетеротрофни организми – използват енергията получена от разграждането на приети с храната и включени в тях органични съединения. Съществуват и смесенотрофни организми, при които се използват и двата типа енергийни източници. За поддържане на живота на микроорганизмите са необходими, освен енергия и хранителни вещества / биогенни елементи /. Основните биогенни елементи са: въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, сяра. Към групата на биогенните елементи спадат още калий, натрий, калций, магнезий, желязо, кобалт, молибден, мед, цинк, така наречените микронутриенти, количеството на които в микроорганизмите е от 10 до 100 пъти по-малко от това на основните биогенни елементи. Някои микроорганизми изискват, освен хранителни вещества, също така и специфични органични вещества, без наличието на които те не могат да нарастват. Тези вещества общо се означават, като фактори на нарастването. Това са витамините, аминокиселоините, амините, висшите мастни киселини, някои хетероцикленни съединения. Другото важно условие за развитието на микробните съобщества е наличието на кислород. Въз основа на това, дали във водата се съдържа разтворен кислород, се различават аеробни / в присъствие на кислород/ и анаеробни / в отсъствие на кислород/ процеси. Като междинен процес се явяват така наречените аноксипроцеси, които протичат в случаите когато отсъства разтворен кислород, но се използва химически свързаният кислород в нитратите и нитритите. При анаеробни процеси, степента на получаване на енергия е ниска и клетката получава енергия от окислително – редукционните процеси в които вземат участие акцептори или донори на електроните, които имат основно органичен характер / процес на ферментация / или са от органичен или неорганичен характер / анаеробно дишане /. Процесите, които се развиват естествено в еднообемните септични ями са анаеробни и затова те се класифицират като недостатъчно ефективни за трансформиране на натрупаните органични отпадъци в тях. С цел повишаване на ефективността на биотрансформацията се препоръчва в такива случаи да се промени процеса от анаеробен в аеробен, посредством прибавянето към съществуващата биомаса в септичната яма специално селекционирани високо продуктивни аеробни бактерии, комбинирани с няколко вида ензими, липази за разграждане на мазнини, протеази за разграждане на протеини / каквито са месото и млякото/, амилази за разграждане на нишесте /основен компонент в картофите, хляба и ориза/ и целулаза за разграждане на целулозата от тоалетната хартия. Молекулата на целулозата има множество късички разклонения, всяко от които завършва с по една хидрооксилна група /ОН/ и при нейното разрушаване се отделя кислород, който служи за поддържане на аеробните процеси. Подходящия продукт за третиране на еднообемни септични ями е БИО-МАКС 3112, при стриктно спазване на технологията. Анаеробното пречистване на отпадъчни води /метанова ферментация/ е актуално само в случаите, когато то е част от цялостен технологичен процес на пречиствателна станция или когато се използва методика за производство на биогаз. В практиката обаче, този процес се счита за доста капризен и неустойчив. Причините за това са в сложната му природа / развитие на различни видове микроорганизми в сложни взаимоотношения по между си/ и някои не добре изучени страни на неговата биохимия и микробиология. Повечето от известните модели на метанова ферментация са сведени до типа характерен за непрекъснатите биотехнологични процеси. Известно е също така, че за разлика от класическите ферметационни процеси анаеробното разграждане е типичен многостадиен процес протичащ с участието на няколко различни групи микроорганизми. Поради това този процес е труден за контролиране и трябва да се избягва особено в случаите, когато става въпрос за септични ями на жилищни или други сгради, където няма специално подготвен персонал да обслужва и извършва необходимите мероприятия за контрол на пречистване на отходните води. Далеч по-ефективни са многостъпалните пречиствателни станции в които се развиват хетеротрофни асимилационни процеси, при които се асимилират органичните замърсители, намиращи се във водата. При това се получава нова клетъчна маса и крайни продукти на окислението - въглероден двуокис, вода и амоняк. За това в предхождащия процес на пречистването се извършва нитрификацията - амоняка съдържащ се в отпадните води се превръща в нитрити или нитрати. Необходимстта от намаляване на концентрацията на амоняк в отпадъчните води се дължи на неговата токсичност спрямо живите организми и на значителната консумация на кислород при нитрификацията на амоняк във водоприемника. Другия много важен процес е денитрификацията. При него кислородът, свързан в нитратите и нитритите, може да бъде използван при недостиг на молекулен кислород за дишане на хетеротрофните микроорганизми. По този начин се осъществява денетрификация на водата. Дефосфатационни процеси - при определени условия някои микроорганизми са способни, да акумулират фосфатите в количество, което надвишава тяхната физиологична нужда (например Acinotobacter, Nocardia и др.). Тази възможност може да бъде технологично използвана за от­страняване на фосфатите от отпадъчните води по биологичен път. Дефосфатизацията се провежда съвместно с процесите на биологич­на нитрификация и денитрификация. При това рециркулиращата био­маса преминава последователно през анаеробната и аноксична зона, където фосфатите се освобождават (преминават) от клетките във водата и след това тя преминава през аеробната зона, където излишният фосфат се консумира. Десулфатационни процеси - подобно на кислорода, свързан в нитратите и нитритите, мо­же да бъде използван и кислородът, който е свързан със ся­рата. Това е един процес, който в по-далечната си фаза е анаеробен и се осъществява от така наречените десулфориращи бак­терии (облигатни анаероби). Тези бактерии са способни да получават енергия само от ограничен брой органични субстра­ти, например от млечната киселина, от четири въглерод-дикарбоксикиселините (фумарова, янтарна и ябълчена) и др. Продукт на редукцията на сулфатите е сероводородът H2S, който може да бъде след това окислен по микробиологичен път до елементарна сяра. Метанизационни процеси - механизацията използва редица микробиологични процеси, при които се разграждат органичните вещества и се редуцират не­органичните съединения до следните крайни продукти: СН4, Н2, СО2, NH3, H2S, и до стабилни органични вещества от хумусов тип. Метанизацията се използува за анаеробна стабилизация на органичните утайки, получени при пречистването на отпадъчните води преди тяхното по-нататъшно използуване. В последно време във връзка с малките енергетични нужди метанизацията все повече се използува за пречистване на по-концентрирани, производствени, отпадъчни води, например от химичес­ката и хранително-вкусовата промишленост, животновъдството и др. За протичане на процеса на метанизация имат дял факултативно аеробните и анаеробните микроорганизми. За сега са описани повече от 50 вида бактерии, които принадлежат към 20 рода, между които 12 вида бацили, например Вас. cereus, Вас. magalerium, 9 вида от род Pseudomonas, 5 вида от рода Micrococcus, 2 вида от рода Sarcina и други. Освен това са описани 35 вида дрожди, гъби и плесени, първаци и др. Най-простите продукти, получени от метанизацията, са киселините (мравчената, оцетната и пропионовата), алкохолите (метанола, етанола), метиламинът, Н2, СО2, и СО, които са изходен продукт за образуване на метана СН4. Това превръщане се извършва от анаеробни видове, т. нар. метанови бактерии, например Methanobacterium, Methanococcus, Methanosarcina. Детоксикационни процеси - в някои случаи е необходимо да се проведе самостоятелна детоксикация на отпадъчните води. Този процес може да се осъ­ществи, чрез сорбция на токсичните вещества върху биологичната маса или чрез разграждането им. Като самостоятелен процес детоксикацията обикновено е недостатъчна. Ето защо тя се при­лага, като част от технологичната схема за пречистване, независи­мо от това, че може да бъде отделена по място, например локалното пречистване на производствените отпадъчни води преди заустването им в градската канализация. В този случай детоксикацията може да се извърши чрез биотехнологичен процес (например биологичното отстраняване на CN-, фенол, формалдехид и други), независимо че физичните и физикохимичните процеси на детоксикация се използват по-често. Друг пример е детоксикацията на утайки. Чecтo пъти в канализационните мрежи заедно с отпадъчните води постъпват тежки метали (от бита или от промишлеността), които обикновено се акумулират в утайките, получени при пречистването на отпадъч­ните води. Те могат да бъдат отстранени в кисела среда. За та­зи цел се използуват серните бактерии (Thiobacillus thiooxidans,. Thiobacillus ferrooxidan), които в аеробни условия окисляват сулфидната и пиритната сяра, при което се получава сярна киселина. Същността на биологичното пречистване на отпадни води в аеробни условия се състои в използването на хетерогенна популация от микроорганизми, които консумират многокомпонентен субстрат. В качеството на субстрат, който служи за храна на микроорганизмите, се явява органиката от отпадните води. Микроорганизмите имат способността да усвояват най-разнообразни вещества като източник на енергия и хранителни компоненти, като част от органичните вещества се окисляват, а друга се трансформира в биомаса. В естествени условия микроорганизмите съществуват под формата на асоциации, представляващи смес от бактерии и първаци (активна утайка). В активната утайка могат да се идентифицират различни бактерии, които могат да се обединят в три основни групи: въглеродоокисляващи флокулообразуващи бактерии; нишковидни въглеродоокисляващи бактерии и бактерии нитрификатори. В резултат на обменните процеси с околната среда и вътреклетъчния метаболизъм се осъществява растеж, развитие и размножаване на активната утайка. Върху кинетичната крива на растеж могат да се разграничат шест участъка, представляващи шест фази на развитие, всяка от които се характеризира с индивидуални условия за съществуване на бактериалната култура и различни параметри на растежа и. За пречистване на отпадни води се използват, главно фазите на експоненциален растеж и линейно нарастване, тъй като през този период се извършва консумация на субстрата. Най-общо процесът на разграждане на органичните вещества с активна утайка протича в две фази: въглеродна и дишане. През първата фаза (трае около 20 дни при температура 20 °С) се разлагат органичните съединения, съдържащи въглерод. След изчерпване на въглерода като източник на храна, настъпва втората фаза. Дишането е окислителен процес, при който се отделя енергия, която от своя страна се използва за синтез на клетъчен материал. При отсъствие на подходящ субстрат, енергията може да бъде получена от окисление на вътреклетъчния материал или т.нар. самоокисление. В процеса на самоокисление, клетката се разрушава. Водата в съприкосновение с въздуха съдържа кислород в равновесна концентрация, която зависи от атмосферното налягане, температурата и съдържанието на разтворените във водата органични и неорганични вещества, способни да свържат кислорода (да се окисляват). Колкото по-високи стойности за разтворен кислород имат повърхностните води, толкова по-добра е водата в санитарно-хигиенно отношение. Най-разпространеният показател, оценяващ концентрацията на органичните вещества в отпадните води е показателят БПК5 (биологична потребност от кислород). Той се равнява на количеството разтворен кислород, който се изразходва за биохимичното окисление на единица обем отпадни води при 20 С за 5 дни. За по-пълно оценяване на качеството на отпадните води се използва показателя ХПК (химична потребност от кислород). ХПК е количеството кислород, необходимо за пълно окисляване на всички органични и неорганични вещества съдържащи се в отпадните води при използване на окислител - калиев биохромат. Разликата между БПК и ХПК е, че докато ХПК отразява наличието и разлагането на неорганични и органични примеси по чисто химичен път в отпадните води, БПК отразява разлагането на органичните примеси по биохимичен път с помощта на аеробни микроорганизми. Отношението БПК/ХПК е важен показател при избор на метод на пречистване. Ако БПК/ХПК > 0.5 трябва да се приеме биологичен начин на пречистване, а ако БПК/ХПК < 0.5 се прилагат физикохимични методи за пречистване. Същността на биологичното пречистване на отпадни води се състои в използването на хетерогенна популация от микроорганизми, които консумират многокомпонентен субстрат. В качеството на субстрат, който служи за храна на микроорганизмите, се явява органиката от отпадните води. Микроорганизмите имат способността да усвояват най-разнообразни вещества, като източник на енергия и хранителни компоненти, като част от органичните вещества се окисляват, а друга част се трансформират в биомаса. В естествени условия микроорганизмите съществуват под формата на асоциации, представляващи смес от бактерии и първаци (активна тиня). В активната тиня могат да се идентифицират различни бактерии, които могат да се обединят в три основни групи: въглеродоокисляващи флокулообразуващи бактерии, нишковидни въглеродоокисляващи бактерии и бактерии нитрификатори. БИО-МАКС 3112 Препарат БИО-МАКС 3112 е създаден на основата на непатогенни микроорганизми /аеробни бактерии/. Те живеят и се размножават използвайки органичните отпадъци, като източник на храна. За целта те произвеждат ензими, които разрушават сложните органични молекули на по-прости, които в последствие влизат в клетките на микроорганизмите, където и завършва процеса на разграждане. В продукта са вклюени още липазa за разграждане на мазнини, протеазa за разграждане на протеини /каквито са месото и млякото/, амилазa за разграждане на нишесте / основен компонент в картофите, хляба и ориза/ и целулазa за разграждане на целулозата от тоалетната хартия. Хидролизата на целулозата протича под действието на ензима целулаза, който я разгражда до дизахарида целобиоза. Целулозата се различава от нишестето по броя, вида и пространственото разположение на глюкозните остатъци. Броят на глюкозните остатъци е различен и може да достигне до 10 000, което съответства на молекулна маса от 500 000 до 20 000 000 . Глюкозните остатъци са свързани линейно, изключително еднопосочно. Чрез това свързване всеки втори глюкозен остатък от веригата е завъртян на 180о спрямо преходния, с което молекулата добива линейна форма: Целулозната молекула съдържа по 3 хидроксилни групи на всеки глюкозен остатък: [C6H7О2(OH)3]n Молекулата на целулозата има множество късички разклонения, всяко от които завършва с по една хидроксилна химична група / ОН / и при нейното разрушаване се отделя кислород, който служи за поддържане на аеробните процеси. ПРОБЛЕМИТЕ: Най-честите проблеми при септичните ями са: запущване на отходната тръба, преливане на пяна от ямата извън шахтата, събиране на много утайка на дъното и намаляване на полезния обем, затлачване на стените на ямата и нарушаване пропускането в почвата, отделяне на неприятни миризми. Отстраняването на споменатите проблеми по традиционния начин става чрез изпомпване на ямата и чрез налагане на контрол върху отпадъците, доколкото е възможно. Изпомпването на ямата обаче и трудно и скъпо и най-важното – проблемите си остават до следжащото изпомпване. Проблеми и подръжка на септичните ями: РЕШЕНИЕТО: Решението на проблема се състои в това да третирате септичната яма с препарата БИО-МАКС 3112, от което ще произлязат следните ползи: · възстановява се нормалната работа на септичната яма · намалява пяната на повърхността с над 85% · намалява утайката на дъното с над 80% · увеличава полезния обем на ямата и така съкращава броя изпомпвания на ямата с най малко до седем пъти · спестява много пари и време за изпомпване на септичната яма със специялна машина · ефективно разграждане на тоалетната хартия в ямата. Над 15% от тоалетната хартия в ямата се разгражда през първите 48 часа. · премахване на миризмите без остатък · намалява до минимум възможността за развитие и разпространение на зарази · природен продукт, без никакво съдаржание на сода или киселина – 100% екологично чист продукт · посадките за бактериите са взети директно от природата и технологията за пречистване на отходни води напълно копира процесите, които нормално /без човешка намеса/ се случват в природата, но благодарение на умелото съчетаване на ензими, процесите се ускоряват и ако процеса нормално в природата протича за една година, тук процеса завършва за броени дни. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: Биологичен, екологично чист продукт за третиране на септични ями, маслоуловители и канализационни системи. Предотвъртява натрупването на органични отпадъци, като ги разгражда до 85% и по този начин отпада напълно нуждата от почистване чрез изпомпване. След продължително и интензивно използване ще се натрупа утайка, която не може да бъде преработена по метода ензими-бактерии и тя ще трябва да се почисти по друг начин. В процеса на експлоатация на канализационното съоръжение ще се наложи периодично да бъде изпомпвана водата от септичната яма тъй като бактериите преработват органичната материя на по-прости химични съединения в резултат на което се получават вода, различни газове и около 15% непреработен шлам, която се утаява на дъното. НАЧИН НА ДЕЙСТВИЕ: Микроорганизмите се намират в неактивно прахообразно състояние.След като бъдат активирани в хладка вода / не поече от 55 градуса/ и исипани в септичната яма, те създават колония от бактерии. За да могат да се размножават, те имат нужда от храна. Органичните отпадъци в септичната яма са тяхната естествена храна, която представлява сложни химични съединения с дълги вериги, които в този си вид са неусвояеми от бактерията. За това през първите 6 часа от попадането им в септичната яма бактериите освобождават ензими, които разграждат сложните химични съединения на по-прости, след което те стават лесно усвоими от бактериите. Бактериите са специален патентован щам-BioStm 3112 от рода Bacillus, който се среща навсякъде в природата / благодарение на него се осъществява кръговрата в природата – листната маса се превръща в тор – торта в храна за растенията и т.н. / и е абсолютно безвреден за хората, животните и околната среда. МЕТОДИКА ЗА ТРЕТИРАНЕ НА СЕПТИЧНИ ЯМИ С БИОЕНЗИМЕН ПРОДУКТ „БИО-МАКС 3112” Метода за пречистване на отпадни води от битова канализация събирани в септични ями се състои в следното: 1. По средством препарат „БИО-МАКС 3112“ се извършва първоначално теретиране и създаване на колония от непатогенни аеробни бактерии в септични ями с обем до 5 куб.м.. 2. На всеки петнадесет – двадесет дни / в зависимост от интензивността на ползване на канализационната система/ , се добавя по една супена лъжица от препарат „БИО-МАКС 3112-1“. НАЧИН НА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРЕПАРАТИТЕ: 1. Препарат „БИО-МАКС 3112“ се разтваря в десетина литра хладка вода / не повече от 50 градуса /. Изчаква се до 35-40 мин. , за да може препарата да се разтвори изцяло и да се активират бактериите. След което от разтвора се изсипва по 200-250 мл във всяка точка на канализационната система / подови сифони, мивки, тоаалетни чинии, вани и др./. Препоръчително е горепосоченото третиране да се започне от най- високата точка на сградата надолу. Също така желателно е процедурата да се направи късно вечер за да може канализационното съоръжение да не се използва няколко часа с цел залепване на аеробните бактерии по е-совете на сифоните и предотвъртяване на евентуални миризми от тях. 2. Една супена лъжица от препарат „БИО-МАКС 3112-1“ се разтваря в 0.500 л. хладка вода, след което се излива в канализацията през една или няколко от най използваните точки на канализацията. / Третирането се извършва на всеки 15 – 20 дни./ Препоръки: 1. Не използвайте препарати съдържащи активен хлор /белина, съдържаща натриевхипохлорид, почистващи препарати на хлорна основа и др./ За избелване ползвайте белина с оптични избелители. 2. Въздържайте се от използване на силно алкални или силно киселинни почистващи препарати. ПРОДУКТИТЕ СА АБСОЛЮТНО БЕЗВРЕДНИ ЗА ХОРАТА И ОКОЛНАТА СРЕДА. След биологичното пречистване на отпадните води, те могат да се използват за поливане или да се заустят в дерета, реки и др., спазвайки методичните указания за това. ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ В ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ БИОЛОГИЧНО Основната цел е да се отстрани разтворения органичен материал с помощта на микроорганизми (МО). С тяхна помощ се постига редукция на азот и фосфор. Най-характерния прцес при бионивото е процесът на активната утайка (АУ), извършва се в аерирани басейни и след това утаители. В аерираните басейни се подава кислород (аерация), които бива използван от МО за окисление на биологичния материал, по този начин бактерийте получават енергия ,нужна за биологичното им съществуване и размножаване. Като продукти от разграждането на органичната материя се получава въглероден диоксид , освобоздаващ се свободно в атмосферата, вода и нова биомаса (нови бактерии). Биомасата е суспендирана във водата като голяма част се утаява,микроорганизмите се групират и ,тъй като са по-тежки от водата се утаяват на дъното на басейните под формата на шлам (активна утайка). Активната утайка се състои от голяма част живи и мъртви микроорганизми, за да се поддържа постоянно нивото на АУ, периодично част от нея се извежда от басейните. Тя съдържа в големи количества молекулярно свързан азот и фосфор. БИО НИВО Органичната материя, която се намира във водата не може да се отстрани по механичен път, тъй като тези съединения са под разтворена форма. За отстраняването на трудно разградимите и разтворените частици се използва помощта на микроорганизмите, които по естествен път се намират във водата. Микроорганизмите се групират на големи флокули, които след това се отстраняват чрез седиментация. Биологичното пречистване е природен, естествен процес, който се ускорява в пречиствателните станции, това се постига чрез концентрация на микроорганизмите в даден басейн. Освен микроорганизмите голяма роля играт и мини водораслие, които се размножават по естествен път в самите съоръжения. За да съществават и за да се размножават микрорганизмите се нуждаят от подходяща среда, където има наличие на хранителни вещества.Те разграждат тези вещества и получават енергия. Този процес може да се извърши в аеробна или анаеробна среда. В първия случай органичната материя се окислява с помощта на кислород до въглероден диоксид и вода. Анаеробните процеси се наричат гниене. За да съществуват ,микроорганизмите се нуждаят от веществ съдържащи въглерод, азот,фосфор и други. Принципа на превръщане на органичната материя е следният: Хранителни вещества + микроорганизми + кислород = образуване на клетъчна маса (нови микроорганизми) + енергия + остатъчни продукти (въглероден диоксид + вода) Кислородът се доставя чрез въздуха, но за да се интензифицира процеса, допълнително се поставят съоръжения за аерация. Микроорганизмите са много чувствителни към фактори като температура и pH. Ето някои от най-разпространените съоръжения за извършване на процесите на биологично ниво: Съоръжения за извършване на процеса активна утайка (АУ) При този процес, микроорганизмите живеят и се размножават в аерирани басейни, където хранителните вещества се транспортират с отпадъчната вода. Аерацията се постига чрез продухване на кислород. Микроорганизмите образуват шлам,коитo по-късно се отстранява в утаителни апарати. Микроорганизмите се размножават, растат и умират. За да се поддържа тяхното количество постоянно,периодично се изпомпва шлам. Активна утайка Концентрацията на кислорода е важен параметър. Тъй като, ако кислородът е недостатъчен, микроорганизмите не биха се развивали пълноценно, а от там и процеса няма да е ефективен. Биолегла Извършват се аеробни процеси. Принцип на действие: водата се изпомпва и разпръсква върху легло от пластмасов материал или камъчета, по чиято повърхност се развиват микроорганизми. Кислородът се доставя от въздуха, които чрез контакта на капките с въздуха. Пълнежът на биолеглата е пориозен материал, по който капките се стичат по самотек. По повърхносста на пълнежа (пластмасовия материал,камъчетата) се образува биофилм (желеподобна маса, по която се размножават микроорганизми, миниводорасли, червейчета,гъби и ларви). Тя е естествено образувана и в природата се наблюдава покрай водните басейни. Микроорганизмите играят ролята на активната утайка ,тук процеса протичат както аеробни така и анаеробни процеси. Директно върху самия пластмасов пълнеж растата и се размножават анаеробни организми,а вурху тях аеробни. Първите нямат достъп до кислород (анаеробни), а вторите са аеробни. Биолеглата са обикновено бетонни съоръжения, високи 10 м.Водата се разпръсква с помощта на пръскачки. Биолегла БИОРОТОРИ Едно друго съоръжение, което много наподобява биолеглата са биодисковете. Състои се от вертикално монтирани дискове, които се въртят бавно. Потопени са на около 90% в съоръжение, в което постъпва отпадъчна вода. При ротацията ,водата циркулира между биодисковете, където с помощта на микроорганизмите, прикрепени на повърхносста им и кислорода се извършва пречиствателния процес. Биоротори Oкислителни басейни Тук редуването на аеробните и анаеробните процесе се извършва с помота на аератоти по-дължина на басейна.Водата циркулира,като преминава през анаеробни и аеробни зони. ХИМИЧНО Основната задача е да се отстрани фосфора, както и остатъчни суспендирани вещества,чрез флокоация. Процеса се осъществява с помощта на утаяващи химикали, които заедно с фосфора образуват утайка. Образувалият се химичен шлам се отделя чрез седиментация или флотоация или филтруване. Принцип на процеса: Химикалите, спомагащи утаяването съдържат метални йони, които реагират с фосфора и фосфатите и образуват утайки. Металните йони реагират с хидроксидните от водата и образуват хидрокси утайка. Те от своя страна играят ролята на флоколанти (обединяват частиците в по-големи, по-лесни за утаяване). Най-често употребяваните химикали са железният трихлорид, железо-алуминиев сулфат, полиалуминиев оксихлорид, полимери. Утаяването може да се регулира с помощта на pH. Съществуат няколко схеми на прилагане: -директно след предутаителните басейни -преди процеса на активна утайка -след средните утаители, след активната утайка БИОЛОГИЧНА РЕДУКЦИЯ НА АЗОТ. НИТРИФИКАЦИЯ И ДЕНИТРИФИКАЦИЯ Един от основните проблеми, които наличието на азот в отпадъчните води предизвиква процеса еутрофикация (пренаторяване) на водните басейни. От друга страна азота под формата на амониеви йони, допълнително води до окисляване на амониевите йони до нитрат и предизвиква недостиг на кислород. Най-важното ниво за редукция на азота е биологичното. С помпщта на бактерии, азота се освобождаа в околната среда под формата на газ. За да се постигне това са нужни два процеса - нитрификация и денитрификация. Съответно бактериите, които вземат участие за нитрифициращи и денитрифициращи. НИТРИФИКАЦИЯ ДЕНИТРИФИКАЦИЯ амониеви йони + кислород = нитрат + вода (аеробна среда)------->нитратни йони органичен източник (С) + въглероден диоксид + вода ,анозона (разбъркване без аерация). При процеса на нитрификация е нужен кислород, аеробен процес. В основата си процеса се състои от два отделни процеса, първо амониевите аниони се превръщат в нитритни ( с помощта на бактерии от класа Нитросомонас) и след това до нитрит (Нитробактерии).Тези бактерии се развиват много бавно и са много чувствителни към различни отрови. Денитрификацията се извършва в анокси среда. Това е среда, където няма разтворен кислород във водата, но има такъв в свързана форма. След употребата на кислорода във свързана форма, се черпи от свързания- нитратите,които се превръща в нитрит, а след това в азот. За да протича процеса оптимално е нужен и енергиен иточник за бактериите, за това се прибавя въглерод под лесно разградима форма -метанол или етилов алкохол. След завършване на процеса обикновено има аерирана зона, където остатъци от метанол могат да бъдат отстранени. ФИЛТРУВАНЕ Използва се от 1960 г., целта е да се сепарират суспендираните частици от биологичното или химичното ниво. Осъществява се като водата се пропусне през легло от пясък или друг подходящ материал, където суспендираните частици засядат. Периодично филтъра се промива с вода. Промивната вода се подава след това на вход в пречиствателната станция. Понякога се налага и продухване в газ. ПРЕПАРАТИ БИO-РЕМГЛ Пакет Биологично отстраняване на мазнини в събирателни системи и пречиствателни станции БИO-РЕМ ГЛ Пакет е биологична смес от специално подбрани микроорганизми за разграждане на животински и растителни мазнини. Предимства  Втечнява и разгражда растителни и животински масла  Премахва натрупването на мазнини в събирателни системи  Поддържа изравнителни станции, стени, помпи и плуващи превключватели свободни от мазнини  Намалява нивото ма масла и мазнини в отходния поток на пречиствателни станции. Избягва образуването на биологична пяна и набухване, поради растеж на нишковидни бактерии  Помага на пречиствателната станция и на биологичната маса там от натрупване на мазнини върху нея ПРИЛОЖЕНИЕ БИO-РЕМ ГЛ Пакет може да се използва в изравнителни станции, събирателни системи за отпадни води, обезмаслители в пречиствателните станции и басейни за аериране, използващи активен шлам. БИO-РЕМ ГЛ Пакет е пропускащ, тънък „чорап”, съдържащ около 1 кг. активен прах. Той може да се суспендира лесно при всякакви събирателни места (шахти, изравнителни станции) и пречиствателни станции (обезмаслители, басейни за аериране и прояснители). Това уникално устройство, поставено в потока на отпадните води, непрекъснато изпуска от биологичните си активни компоненти: ензими, детергенти и активни микроорганизми. По този начин, обкръжението се подхранва непрекъснато с необходимата активност по един икономичен начин. ХАРАКТЕРИСТИКИ Външен вид: кафяв прах Миризма: подобен на дрожди Бактериално число: 5 милиарда на грам (5х109) Съдържание на влага: 15% Относително тегло: 0.5 – 0.61 г/мл ДОЗИРОВКА Дозировката варира според количеството поток през деня, изразен в м3. Началната дозировка е за стартиране на третирането. Поток (м3/ден) Начало (първите две седмици) Поддръжка < 500 1 бр. ГЛ Пакет седмично 1 бр. ГЛ Пакет на две седмици 500 - 2000 2 бр. ГЛ Пакет седмично 1 бр. ГЛ Пакет седмично > 2000 2 бр. ГЛ Пакет седмично (на всеки 2000 м3) 1 бр. ГЛ Пакет седмично (на всеки 2000 м3) ОПАКОВКА Бидони с по 6 бр. БИO-РЕМ ГЛ Пакет, включително 10 м въже за прикрепване. СЪХРАНЕНИЕ И БЕЗОПАСНОСТ Съхранявайте в студено и сухо помещение. Избягвайте инхалиране. Избягвайте достъп до очите. Не поемайте през устата. Измивайте ръцете обилно с вода и сапун след работа. БИО-РЕМ ФГ * Повишена степен на отстраняване на ХПК * Помага на бактериалната биомаса за по-ефективно разграждане на трудно разградими вещества * Подтиска и отстранява неприятната миризма от пречиствателни инсталации като лагуни, биобасейни с активен шлам и системи с фиксирано покритие * Намалява консумацията на кислород; метаболизма при гъбите изисква по-малко кислород отколкото този при бактериите * Подобрява биологичната флокулация; специфичната форма на гъбите подобрява и заздравява структурата на биологичната утайка * Подобрява и стабилизира утаяването на шлама * Намалява нивото на неразтворени вещества в изходните от станцията води * Поддържа активност и в среда със слабо аериране * Устойчив на токсични шокове и значително устойчив на кисели отпадни води * Кашони от 25 бр. водоразтворими пакетчета по 454 гр. БИO-РЕМ ФГ Нова и подобрена формулировка с щам BioS™ 3112 БИO-РЕМ ФГ с BioS™ 3112 е уникална формулировка за разграждане на отпадни води от храни- телно-вкусовата промишленост и по-специално, такива съдържащи мазнини, масла и мастни киселини от животински и растителен произход. BioS™ 3112 е нов щам Bacillus , патентиран от Novozymes Biologicals, който добавя нови, стабилни, споро- образуващи бактерии към продукта. БИО-РЕМ ФГ се препоръчва за почти всички места, където се преработва месо, птици, млеко, хлебопечене, както и преработка на растително масло. Широкото приложение на продукта се основава на сходството меж-ду природни масла и мазнини и биоразградимостта на растителните и животински протеини и въгле-хидрати. Включването на BioS™ 3112 към микробиална смес, действащ на протеини и въглехидрати, създава един уникален продукт за обработка на отпадни води от хранителната промишленост. Предимства  Синергична смес на селективно подбрани микроорганизми, специално подбрани за разграждане на мазнини и масла от растителен и животински произход в отпадни води  BioS™ 3112 е спорообразуващ щам, който специфично разгражда стабилната част от мазнините: мастните киселини с дълга верига. Те са известни със стабилността си и оттам с проблемите по поддръжка на инсталациите  ФГ намалява значително покритията от мазнини върху анаеробен растеж в случай че се използва с Nitraid™  ФГ намалява или отстранява разпенването на изходящият поток, причинено от неразградени мастни киселини  ФГ намалява SV30 или SVI, там където то е повлияно отрицателно от мазнини и масла  ФГ намалява задържането върху прегради и пясъчни филтри  ФГ намалява значително анаеробните покривки при лагуни  ФГ може да намали съдържанието на Nocardia там където мазнини и масла са причинителите  ФГ разгражда отпадъци богати на нишесте и протеини  ФГ е ефективен при температури до 450С  ФГ може да намали честотата на залпови натоварвания и спирания на станцията и да подобри стабилността на работата й, определена по качеството и еднаквостта на изходния биологичен поток, след като е подсилен с високо-ефективни бактерии  ФГ подобрява стабилността на станцията чрез намаляване на органичните отпадъци на изход, с което се подобрява флокулацията на активният шлам, подобрява се протозонния брой и се обезпечава започването или по-доброто провеждане на нитрификацията  ФГ помага на бързото възстановяване на станцията след залпови натоварвания  ФГ е една екологична формулировка, която няма да навреди на оборудване или механични системи  ФГ намалява значително или премахва миризмите свързани с аеробното <